Старият град на Пловдив

     Старият град на Пловдив е цял град в града – със свой собствен ритъм и начин на живот. Древен Пловдив е отлично запазен комплекс, където на съвсем малка площ можете да преминете през различни исторически епохи, да видите древни сгради, пригодени за съвременния живот, и да усетите духа на Възраждането.

      Пловдив има с какво да ви плени. Попитайте турци, римляни, византийци и гърци – всички те са се борили да го направят свой. Основан от траките около 5000 г. пр.н.е., Пловдив е обявен за шестия най-стар град в света, а през 2019 г. е Европейска столица на културата. Пловдив е синоним на българската история и истински световен град. Той е наистина много стар – Вечният град, както наричат Рим, е доста по-млад от него. Кендрос, Евмолпия, Филипопол, Пулпудева, Тримонциум, Пълдин, Пловдин, Филибе – това са древните имена на Пловдив през неговите 6000 до 8000 години история. Името Пловдив се появява за първи път в документи от XV век и е останало до днес.

     Има хора, които пазят колективната памет на града, и такива, които рисуват холограмата на неговото бъдеще. В този смисъл Пловдив е истински космополитен град, който от древността насам дава подслон на различни етнически общности. Древното лице на града е представено от загадъчните траки и тяхното светилище на най-северния хълм Небет тепе, от първите крепостни стени от времето на Филип II Македонски (342 г. пр.н.е.) и от редица добре запазени археологически обекти от римската епоха (I–IV век): Античния театър, Римския стадион и Античния форум. През този период Пловдив е най-големият търговски център в римската провинция Тракия и с блясъка и аристократизма си кара всички летописци да му се възхищават и да говорят за него с уважение.

     През XIV век Балканският полуостров е завладян от османците. Обликът на града се променя изцяло, крепостта губи значението си, издигат се първите джамии. Османските пришълци разбират, че това е място на древна мъдрост. Новата религия – ислямът, както ортодоксален, така и мистичен, също намира почва в града. А когато вървите по тесните улички на Стария град на Пловдив, ще усетите как през XIX век това малко кътче, като дълголетния феникс, се възражда от пепелта си за нов живот. Богати търговци започват да строят уникални къщи, големи колкото царски дворци. Ще се любувате на великолепните резбовани тавани, на цветните стенописи и пейзажи, а от т.нар. „клюкарници“ – еркерите над улицата – ще можете да хвърлите поглед навън и да усетите ритъма на живота ѝ.

     През XIX век Пловдив е мястото на много първи неща – тук през 1881 г. се ражда българският професионален театър, тук се раждат българското книгопечатане и издателско дело, тук е открито едно от първите светски училища в страната. След Освобождението (1878 г.) Пловдив съвсем заслужено е наречен културната столица на България. Традициите са живи и до днес. През 1999 г. Пловдив е домакин на Европейския месец на културата, а през 2019 г. е Европейска столица на културата.

      Сърцето на Тракия не е само история. Днешният Пловдив е не по-малко разнообразен и привлекателен. Модерното лице на града се допълва от зелените му площи – най-вече от прочутите пловдивски тепета. Можете да се разходите по оживената Главна улица, да надникнете в магазините на различни марки и да пробвате най-модните неща, да седнете на кафе в някое от многобройните заведения в центъра, да опитате местните закуски, да си починете и да се забавлявате. В града има и много нощни клубове и казина.