Шипка – паметникът на Свободата

     Паметникът на Свободата се издига на връх Шипка – мястото, където по време на Руско-турската война (1877–1878) се водят едни от най-важните сражения. Тази битка предопределя победния край на войната и донася свободата на България след пет века османско робство. Редом с руските войници в боевете участват над шест хиляди опълченци. Величественият паметник е издигнат в чест на героите, загинали за българската независимост. В исторически план това е границата, от която започва новата българска история.

      Националният парк-музей „Шипка“ се намира на връх Шипка (1326 м) в Стара планина, на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово. Силуетът на паметника напомня средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри. Построен е с дарения от хора от цяла България и е открит на 26 август 1934 г. Входа на мемориала пази мощен бронзов лъв – символът на България.

      Отбраната на прохода Шипка е един от решаващите моменти в Руско-турската война – конфликтът, който в крайна сметка води до освобождението на България. Между юли и декември 1877 г. малобройните руски войници и български опълченци се изправят срещу османските сили. Извън България тези събития са малко известни, но за днешните българи те са в самата сърцевина на обичта към Русия и на националната гордост. В края на юни 1877 г. руснаците преминават Дунав при Свищов и надхитряват османците, които очакват десант по-на изток. След това руската армия тръгва на юг, обсажда Плевен и стига до Стара Загора с цел да излезе в Тракийската низина. Оттам настъплението към Цариград би трябвало да е лесно, но османците не го допускат и блокират планинските проходи.

       Малък отряд от пет хиляди руснаци и български опълченци, воден от генерал Йосиф Гурко, превзема върха и прохода. Срещу тях са 30 000 османци под командването на Сюлейман паша, които се опитват да пробият на север. В крайна сметка войната е спечелена, но дотогава двете страни дълго удържат позициите си, дори в люта зима, която отнема здравето и живота на стотици. В края на декември защитниците на Шипка атакуват османците и побеждават. Два месеца по-късно, на 3 март 1878 г., двете империи подписват примирие. Войната е приключила. В боевете за прохода Шипка са убити или ранени около 13 500 защитници – руснаци, българи, украинци, поляци, финландци. От османска страна загиват 24 000 души, а 36 000 са пленени. 

     Отбраната на Шипка бързо се превръща в едно от най-значимите събития на войната – и то с право. Опълченците са десетхилядна сила към руската армия, водена от руски офицери. Българската храброст се оказва решаваща за успешната отбрана на прохода и показва, че българите не са просто безропотни жертви на османската жестокост, които чакат руснаците да ги освободят. Скоро след боевете опълченците от Шипка се превръщат в национален символ. Димитър Гюдженов, художник, посветил се на историческата живопис, създава картината „Боят за Шипка“. Тя показва мига, в който защитниците, в отчаян опит да отблъснат нападателите, използват за оръжие всичко, което им попадне под ръка.

     Паметникът на Шипка и днес е там – каменна пирамида, висока 31,5 м, с огромен бронзов лъв. Без съмнение това е една от най-разпознаваемите забележителности в България. В мраморен саркофаг в паметника са положени останки на български и руски воини, а горните етажи са изложбени зали. Мемориалите на и около главния връх заемат няколко места и 120 хектара – общо двадесет и шест паметника, възстановени артилерийски батареи и позиции, както и землянки на защитниците.

     Друг паметник на загиналите при отбраната на прохода е манастирът край село Шипка, южно от прохода. Построен е в началото на XX век с руски и български дарения и е последният пристан на около 9000 души, загинали в Руско-турската война. Красивата църква в руски стил е осветена през 1902 г. До 1934 г. манастирът е руска собственост. Сталин го предава на българите при условие, че в настоятелството му няма да участват руски емигранти.