Пловдив – градът на тепетата

     Пловдив е най-старият град в Европа и е сред десетте най-стари все още съществуващи градове в света. Градът има изключително богата история и много легенди за живота и основаването му. Тепетата на Пловдив не са широки като хълмовете в други градове. Разказват се истории за хубавия живот на пловдивчани. Пловдивските мъже били прочути със смелостта и бойните си умения, а жените – с красотата си. Легендата за седемте пловдивски тепета разказва по необикновен начин как са се появили хълмовете.

     Един ден млад момък напуснал града, мечтаейки да види света и да опознае други народи и култури. Той постъпил в армията на Александър Македонски. Много бързо показал смелостта си, спечелил уважението на всички и заради подвизите му Александър Македонски го направил управител на Вавилон. По същото време Пловдив бил нападнат от варварски племена и едва издържал на натиска им. Майката на управителя на Вавилон изпратила най-малкия си син да поиска помощ от брат си. Той преминал през безброй препятствия, докато стигне до великолепния Вавилон, и когато най-сетне се срещнал с брат си, го помолил да помогне на Пловдив срещу варварите. Управителят на Вавилон бил твърде зает със своя град и отказал да помогне на близките си. Когато майката научила това, страшно се разгневила на собствения си син. Проклела го в деня, в който поиска да се върне в родния си град, Пловдив да не го приеме и да превърне в камък него и всичко, което притежава. После майката грабнала меч и се втурнала да защитава града. Като видели смелата старица, защитниците на Пловдив сякаш получили нови сили, а варварите се уплашили – градът бил спасен, но проклятието вече било изречено.

      Минали години, управителят на Вавилон остарял и решил да се върне в родния си град. Тръгнал към Пловдив със седем камили, натоварени с най-ценните му вещи. Докато наближавал града, усетил, че нещо не е наред. И така и не успял да влезе в него, защото точно преди това се превърнал в камък заедно със седемте камили. Днес за спомен от човека, който не уважил родния си град, са останали седемте тепета, появили се, когато гърбиците на камилите се вкаменили.

    Джендем тепе (Младежкият хълм) е най-високото от пловдивските тепета. Намира се в югозападната част на града. Джендем тепе е първото от тепетата, обявено за защитена територия. В древността е наричано Хълмът на нимфите дриади. Има сведения, че до късната античност на върха му е стояла огромна бронзова статуя на Аполон. В ранното християнство тук е построена голяма трикорабна базилика – на мястото на езическата статуя, съборена от християните. През османския период хълмът е наречен Джин тепе (Хълмът на духовете), което постепенно се превръща в Джендем тепе.

     Бунарджика (Хълмът на освободителите) се намира западно от центъра на Пловдив. Името му идва от турската дума бунар (кладенец) заради многото извори. През римско време е бил известен като Хълмът на Херакъл и на него е имало голяма статуя на героя. Бунарджика е любимо място за отдих на пловдивчани. След Втората световна война тук е издигнат паметникът Альоша, а също и Летният театър.

 

 

 

 

Сахат тепе (Дановият хълм) се намира в центъра на Пловдив, западно от главната улица. В първия съвременен план на града хълмът е наречен Часовников хълм. С времето са правени много промени, най-сериозната от които през 1812 г. Смята се, че в римско време на върха е имало храм на Венера. Близо до часовниковата кула има и радио- и телевизионна станция.

Останалите три тепета образуват т.нар. Трихълмие. Там се намира Архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив“ (Старият град).

      Небет тепе – тук са останките от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр. Хр. прераства в тракийския град Евмолпия. Най-старата част на крепостта е изградена без никакъв спояващ разтвор, от големи сиенитни блокове, по т.нар. циклопски тип зидария. През елинистическата епоха Небет тепе става цитадела на градския акропол, обхващащ най-високите части на Трихълмието. При разчистването на Небет тепе е открита уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив от северната стена, от времето на Юстиниан Велики (VI век).

     Джамбаз тепе е хълм в Пловдив, част от Трихълмието. Наречен е така заради стръмните скали на югоизток, където в древността акробати и въжеиграчи са изнасяли представленията си.

     Таксим тепе също е част от Трихълмието. Името идва от думата таксим (разпределение на арабски), тъй като тук е бил разпределителният център на древния град. През първата половина на османското владичество хълмът се нарича Сарай тепе. През Възраждането е известен и като Кесяково тепе – на името на патриота Тодор Кесяков. 

     Марково тепе – според една от легендите в древни времена Крали Марко яздел коня си край Пловдив, когато чул отдалеч плач. Изкачил се на висок хълм, огледал се и видял вериги от роби. Конят скочил на по-нисък хълм и от силния удар копитата му оставили четири дупки в скалата, а коремът му – една по-голяма между тях. Дупките са се виждали, докато хълмът не бил разрушен.